...и утре...

19 июн. 2007 г., 11:12

Поэзия

755 0 6

Сякаш времето
се умори да утешава,
да узряваме във него,
да боли. Истината
да остава невидяна,
докато прегръщат се
все същите лъжи.
И светът се умори
от повтаряни модели.
И сме тук, ала не сме.
И сме двама, ала зная,
моето парче небе ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

...и утре...

Искате да прочетете повече?

Предложения