16 янв. 2022 г., 20:52  

И утре, когато от изток се съмне 

  Поэзия » Философская
1071 3 11
И тази нощ тихо загърна се в було
Луната. Вълчица зави – до възбо̀г.
Ти спиш си, човечество, даже не чуло,
събираш ли сили за сетния скок?
Мечтата ти беше дъската отскочна,
родена безкрила, до точка се сви,
финална. За утрето, дето не почна,
илюзия бе и остана. Уви!
Небето бетонът полека закрива
и въздухът сякаш съвсем се втвърди,
но градските гълъби още са живи,
врабците чирикат си, както преди. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Предложения
: ??:??