И в смътен миг, далеч от тук,
в прозореца на бъдещето спрял,
навлизам с поглед в краткия си път,
където себе си съм преживял.
...И ето - дни, и ето - часове мълчат.
Мълчат години спрели в кръстопът.
Мълчи небе измислено от мен -
под него като сянка съм роден.
...Вървя - сивеят хиляди лица.
Забравих болката, забравих и смеха.
Достигнах смисъла в свещената мъгла.
Разкаян грешник, праведен вървя!