Отворен е прозорецът... Отвън
Луната грее и блестят звездите.
И в тази топла, лятна нощ, без сън,
сама отдадена си на мечтите.
Догаря втора свещ... от нея трета
запалваш... Роклята ти е лилава.
Не си свалила даже и корсета.
Умът ти, мила, в небесата плава.
Потапяш във мастилница перото
и върху лùста острият му връх
изписва нежни римички, защото
си влюбена и сякаш си без дъх.
Разпускаш си косите водопадно.
Ах, пръстчетата са в мастило цели.
Какво ли от това... Сърцето жадно
изпълва с обич листчетата бели.
Не можеш да заспиш... Сега гръдта
така бушува в тебе... Тя е танц.
Ще пишеш стихове до сутринта.
Усмихнат ще е твоя дивен транс...
© Асенчо Грудев Все права защищены