Една звезда, навярно най-сияйната,
нощес заспа на дланите ми. Тиха.
Луната ѝ прошепна тихо тайната
на моя сън и няколкото стиха,
които се стаяваха в душата ми,
не смееха да шукнат, а Всемира
изграждаха от ноти и от атоми,
и от любов, която не умира.
Какво ли знаят тази нощ заспалите?
В съня им нещо има, нещо няма.
Бездомна котка, ако я погалите,
тя – любовта, гори със собствен пламък ...