И в утрото с душата огледална
поет ти ставаш, даже да не си,
че влюбен изгрев ласкаво е палнал,
пак облачните ангелски коси.
Свенливо небесата руменеят,
от непознато чувство за вина,
че утро е, но още помнят нея,
онази, звездоликата луна.
И летен ден по пътя си поема,
ще бъде дълъг, нека е така
и с пръсти нежни вятърът поема,
изписва в позлатената река. ...