И все едно е,
че по улици пусти,
бродя отново сама...
И все едно е,
че вятърът гони,
окапали през есента,
замръзнали листа...
И все едно е,
че душата ми плаче,
жадуваща за Слънце и за топлина...
А над града отново стели се
гъста, призрачна мъгла...
02-01-2019 год.
© МД Все права защищены