emo2 (Емил Стоянов)
238 750
5 нояб. 2015 г., 18:06

И все пак е някакво начало 

  Поэзия
5.0 / 8
531 0 9
ВСЕ ПАК Е НЯКАКВО НАЧАЛО
Разкъсват зверовете в мен Човека.
Съдират уморени чувства.
Захапали плътта на светлината,
забили свойте зъби и не пускат.
Очите уморени от обичане,
(не срещнах нейните – да ме обичат)
сега очакват само враните,
последният им залез да изпият.
Ръцете уморени от прегръщане
на вятъра, възглавници и мене,
разчупват твърдия, насъщния… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Стоянов Все права защищены

Предложения
  • perfanov (Явор Перфанов) Нещата, които си струват
    Нещата, които си струват
  • misha_sll В мире снов
    По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • Азазел (Неличка) ***
    Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
  • sensors (Рот Кив) Мир
    Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...

Ещё произведения »