щураче (любимка)
133 4008
28 окт. 2020 г., 19:25

И все така 

  Поэзия » Философская
559 5 16

И все така по мъничко умираме
в желание да оцелеем
и в кофата за смет се трупат мигове,
несмогнали да изживеем.

Сълза останала или подкова,
изсъхнали цветя от идеали,
мечти, любови и отрова...
да ги преглътнем - неуспяли.

Пречупени криле на птици,
изкуствени усмивки и лъжи,
костюми, маски на трагици
и... непотребни аз и ти.

© любимка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Предлагам да превърнем спама си в нещо полезно, добро и да отдадем някому дължимото внимание
  • Предлагам ви да се преместим под някое хубаво незабелязано от никой стихо и да си говорим там Така няма да пречим на никой и ще направим забележимо стихото
  • Значи да очакваме Гледащият се с котки
  • Извинете ме, ако съм ви затруднила :р
  • Кроячка е дизайнерка, хюмен дизайн
  • Всъщност това означава широко скроен
  • Сметаджийска. Смет - късмет, такава е темата Дай да видя твоята смет и ще ти скроя каскет :Р
  • Некупена? За неродена мома съм чувала, но за некупена не бях Разсмя ме Ох, ще си умра некупена ха ха
  • Колко ли щастие сме изхвърлили, просто защото не го разпознаваме. Щастие от ненаправен жест, от пропусната добра дума, от премълчано "извинявай", от неоказана помощ, от...
    Благодаря ви
  • Хубаво пишеш! Поздрави!
  • :Много силно! А за съжаление, кофите преливат - и в двата свисъа....
  • Прекрасен стих, много силно въздействие! Поздравления!
  • Много е хубаво!
  • Браво, браво!
  • Благодаря ти
    Прозрях, че трябва да си преравям кофата за смет Даже вече няма да си изхвърлям боклука, не ми се иска да рискувам да изхвърля себе си. Пък и кой знае кой да ме намери
  • Аплодисменти!
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??