И всичко губи се от ритъм

10 сент. 2007 г., 09:10

Поэзия

477 0 1

Кожата ми настръхнала е до полуда.
Дебнещ звяр се крие в зениците ми от кристал.
Боли ме от ласките ти, нескрили се в глуха
истерия на пясъчния замък, превърнал се във кал.

И маските ми по земята безропотно се валят.
Крехки, бледи, ала в самотата си красиви.
Мислите ми до една се смеят, като паяци
оплели се в паяжина на измами диви.

И всичко губи се от ритъм.
Истинската аз – не съществува,
Сърцето скрито е от всяка мисъл.
Друго животът ми е нарисувал.

А ти си някъде, където спасението дириш.
Спасен от мен, от пагубната власт.
И няма да искаш пак да ме намериш,
подарил ми всичко, отхвърлил всяка друга страст...

А аз не дадох много... даже нищо.
Вземах, поглъщах всяка нежност сляпа.
Оскверних сърцето чисто,
облечено сега е в дрипите ми... и се мята...

... полудяло е горкото от очите ми свирепи...
... мрази ме зарад раните дълбоки...
... ала иска моята утеха...
... да не обърка обратната посока...

Но аз не мога пак да те ранявам.
Аз промяна търся – ненамерена.
Исках много повече да ти дарявам,
ала чувставата сега са ми отмерени.

И за това пясъците си събирам.
Без болка няма или свян.
Без с ръце да те допирам,
отивам си. Да не ти липсва моя свят.
***

И всичко губи се от ритъм

Свързани произведения

Комментарии

Предложения