Сред кичурчета бели – розов цвят
и всяка бръчка – листче от коприва,
с което будя рано, да не спят,
човеците – с природа саможива.
В очите ми дъги и песни спят,
но през деня. Небето нощем – книга,
изписан със звездици необят,
в стиха ми често весело намига.
А днес, в поредния ми ден рожден,
дарявам с обич странници и луди.
Не остарява лудият – роден,
по детски на ума си да се чуди.