14 окт. 2012 г., 23:47
И всъщност...
И всъщност, всичко е измислено.
И миговете неми, предрешени.
Градя от думи замъци. Рисувам ги.
И после трия като луд безверник.
Потапям се в дълбокото.
Не дишам.
Няма нужда от мечтатели.
Светът е сив. До мишково.
Рисувам цветно.
После потъмнявам го.
Оставям се да ме посипе
захарно ...
И миговете неми, предрешени.
Градя от думи замъци. Рисувам ги.
И после трия като луд безверник.
Потапям се в дълбокото.
Не дишам.
Няма нужда от мечтатели.
Светът е сив. До мишково.
Рисувам цветно.
После потъмнявам го.
Оставям се да ме посипе
захарно ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
