smile (Ана)
60 132
8 дек. 2007 г., 13:49

И вярвам... 

  Поэзия
770 0 4

Дори в сивотата на прашния ден,

дори в чуждостта на листопад посребрен,

аз вярвам, че добър е светът!

Уморена старица за помощ

протяга ръка,

в кърпичка свила не хляб,

а надежда една...

И... вярвам...

 

Дори в самотата на зимната песен,

дори в тъгата на човешкия залез,

настъпила есен,

аз вярвам, че красив е светът!

Малко момченце молитвено

пали свещта...

Къде си, негова майко... добра?

За целувката твоя копнее

една сиротна душа...

И... вярвам...

 

Господи,

по душата ми с пирони

са драскали...

а аз все още вярвам...

по детски... наивно...

че някой ден ще открия

своето място в света...

 

 

© Ана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??