Сред толкова много излъгани хора
вървя и не виждам живи лица,
а – маски студени от тежка умора.
Откраднати чувства, души и сърца
заключи съдбата с ключа си суров,
и въпреки всичко пак търся любов.
Мечти се разпадат... Стрити на пясък
политат надолу и се изгубват
в алчната пустош, без време, оттатък,
където забравите дюни натрупват.
Отровните думи, Тук, не от вчера,
от завист и злоба разстилат покров, ...