И ми е някак си тъжно и чуждо.
Безлюбовно, бездънно и мрачно.
Този празничен фалш е ненужен.
Никой, никому, нищо незначещ.
И във виното истина няма.
Не горчи. Не опива. Не влюбва.
В колко чаши, тъга да удавя
щом ми липсваш ужасно. До лудост.
А небето е черно мастило.
И безоблачно, сякаш е празно.
Също, когато от мен си отиваш
и от обич искам да те намразя... ...