1 мар. 2013 г., 18:49

И заплака... 

  Поэзия » Гражданская
579 0 1

Небето се разпука. Изведнъж.

На хиляди измъчени парчета.

Продъни се от кървав дъжд,

изплете стягащи въжета.

 

Изплака заедно със нас.

С разкъсаните ни надежди,

със нечутия ни глас

и тез окови грешни...

 

Дъждът не говори.

Страхът ни мълчи.

Само небето отвори

нашите разпукани души.

 

И заплака...

© Румяна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??