12 мар. 2007 г., 08:14
Пак ме нараняваш
и отново ме боли.
Сърцето ми вече не е сърце,
а бездънна яма за сълзи.
Ръцете ми вече не са ръце,
а треперещи листове хартия.
Лицето ми вече не е лице,
а част от пейзажа на картина.
Само любовта ми остан същата-
все тъй искренна и силна,
а тя още повече ме наранява...
И знаеш ли?Боли! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация