Сънувах дом и кокичета,
в градината поникнали.
Връщат се отлитналите птичета,
от песните им вече сме отвикнали.
Сънувах и една момиче,
ухаеше на цветя,
когато ходи я следва пролетта.
Любимо време с ярко слънце,
горски минзухар,
топят се снеговете,
лалета с цвят на нар.
Къде цъфналата вишна,
къде капчук,
мразовити дни и нощи,
вече са дотук.
Идва тя, води я момиче,
в косите здравец, с вълнено елече,
усмивка, свежест, мек гласец.
Носи кошница със радост
и малко пролетен дъждец.
Здрав дух и вечна младост,
реалност и мечта,
с полъх на гора и сладост,
при нас пристига пролетта.
© Фатиме Шахин Все права защищены