Любо (Любен Стефанов)
86 202
26 мая 2007 г., 07:52

ИДЕАЛЪТ 

  Поэзия
984 0 3

ИДЕАЛЪТ

                                       ...Но не - душата,
олекнала от думи,
и тежката ми плът
в притихналото пладне отпуснати лежат...
Из " Следобедът на един фавън "
 /Стефан Маларме/


Пленен от дивия простор, изплел
най-финия капан на тишината -
за тебе, фавън...Сън ли са цветята
и лебеда,невинно поглед свел?!

Ни звук, ни трепет. Духът се е въззèл
над тленната си скръб и в синевата -
с безшумен полет - такта на крилата,
отмерва бягството в безкрайния предел.

Магичен зов на звуци неродени,
струи от звезден вир и пръските студени -
разнасят ехото на страсти полудели
в зора предишна, която съм зовял...

Опива ме дъхът на рози странно-бели
и мами ме лесът на злия идеал.

© Любен Стефанов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • За беда, при цялата добронамереност на пишещите в този сайт, не чакай многобройни коментари - и разбиране.За трети път го чета- и все повече ме омагьосва това стихотворение...То е на билото.
  • Впечатляващо дълбоко, мъдро и образно в исконната си печал - и летеж едновременно.
    Забравил
  • "Маларме възприема принципите,че нещата трябва да се гледат не сами по себе си, а да се обърне внимание на ефекта, който те предизвикват”, че “трябва да се съкращават началото и краят на всичко написано”....

    Не съм чела книгата, но Фавън не е ли с главна буква??
    Поздрав за идеята!!!
Предложения
: ??:??