Иди си
Иди си, смърт, и моля те
вземи обратно своите дарове -
ковчези със зловещи страхове
от тъмното и много ясното,
от безгласното и всегласното,
от многоважното и маловажното...
Изтърканите думи си вземи,
в които бършем протритите
си чувства чак до старини.
Иди си, смърт, но не оставяй тук
фетиши от продажни богове,
слуги на някакви измамни митове.
Лъжливите приятелства вземи
и премълчаните похвали заедно
с разгулницата злоба прибери.
И похабената любов вземи.
Неспастрената радост приюти
и приласкай осмяното доверие.
А после посегни към вярата,
с отрязани от хората крила.
Бездушието си вземи, омразата
и завистта - нали дойдоха те в света
като достойни пратеници на смъртта.
Но забрави! На мен ми харижи
на истината страшните стрели
и билето на обичта, надеждата
с променлива съдба и силата
на доблестта, смеха - плача дори -
защо пък не и него остави.
Wali (Виолета Томова)
© Виолета Томова Все права защищены
...целуни ме тъй както само ти да целуваш умееш. Не с устни, със слово те моля да ме опиеш и когато възкръсна отново ще поискам някъде в мен да се скриеш...