25 сент. 2010 г., 17:50
Трамваи, тролеи, метро,
три етажа без дъх. И накрая,
смълчан като мокър патрон,
влизам тихо. Къде съм - не зная.
Оглеждам стена по стена -
сенки, бръчки по стари тапети,
попили дъха на жена,
старо вино, любов и спагети.
И сякаш вечерният мрак
бавно плъзга по тях дълги пръсти,
опипва за паметен знак -
аз го сложих – че ти се завръщаш. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация