dansyto (Данаил Таков)
818 3641
5 мая 2022 г., 20:42

Идилично 

  Поэзия
289 1 2

Оставих си обувките на прага,

а също и вините злободневни.

Едва на мен ли точно ми приляга

да съм мъдрец за страстите душевни?!

 

Оставих и амбициите болни,

и погледите с вуду изражение.

Подмятания грозно-непристойни,

усмивки от фалшиво одобрение.

 

Пристъпих вкъщи, сякаш в топъл храм,

дори и светлината притесни се.

Остави ме да бъда чисто сам –

единствено с притихналите мисли.

 

А тялото с блаженство се покри –

в душата разлюля се нежна волност.

И като в сън – затворя ли очи,

съм в плен на свръхкармичната просторност!

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??