Дъждецът тихо ромоли.
Земята всяка капчица изпива.
Каручка нейде трополи
във утринта мъглива…
И селото бързо се пробуди,
добиче в двора измуча,
петелът също се потруди,
машина нейде забръмча.
Удари старата камбана,
чуха я във всеки двор,
днес е празникът на храма,
днес в селото има сбор!
Задумка тъпан, гайда писна,
хоро извиха на селския площад,
над къщята песен литна,
човек отново става млад!
Сега селата ни са пусти,
само старци има в тях,
баба плаче и се кръсти:
„Господи, кой стори този грях?”
© Марин Маринов Все права защищены