2 февр. 2011 г., 22:14
Тая прохладна майска вечер,
с порой от падащи звезди,
не е ли тъй прекрасна?
Дори и идеалистите си пожелават материалното,
докато господ ни замеря с фасове.
Навържат ли се думите на очевидците,
възникват нови притчи...
А догарящото късче ,,Бяло Виктори’’
е миг вълшебен, дъжд от злато.
Но констатираме банален факт –
лятото и есента отминаха.
Къркорещият бял радиатор ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация