Идвам, любими, изчакай ме!
Идвам, макар и на късове!
Чакай последни секунди, поспри!
Изчакай ме и ми прости!
Прости ми, че от тебе изтръгнах се!
Че загубих свещената любов!
Страх ме беше и тя те отне!
Но сега!
Готова съм за теб да умра!
Години носех вината във мен!
И разкъсвах сърцето си със всеки ден!
И не мога, любими, сега да се спра,
ако не кажа “обичам те”, просто ще умра!
Всеки друг беше твое ехо!
Нямаше в очите ми капка искри!
Затова последния къс от сърцето вземи!
Вземи!
После, ако искаш, пак продължи...
© Пандора Все права защищены