5 мар. 2007 г., 10:58

ИДВАТ 

  Поэзия
471 0 2
     ИДВАТ


Идват ненаситени тръпни минути
със зрима собствена слята история,
в които леденото, вярвам, ще се срути,
а огънят ще завоюва нова територия.

Това е новото ми тленно състояние,
родено от упорство и съпротивление.
И полза никаква от закъсняло разкаяние –
ти опиум си и желано пристрастение.

Със всяка гореща победа изстрадана,
все по-безсилна и тиха напускам боя.
Колкото повече бягам от тебе и раните,
толкова чувствам се окрилена и твоя.

Ти се усмихваш невинно, а вечното,
дето все искам да нямам, да давам...
и отвъд непознатото среща ни –
затова и света, в светлина, подарявам!


02 - 03.03.2007г.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??