Чай от лайка кипи,
а небето покрива се
с малки остри игли
и ми драска по липсите.
Дай ми само една –
през илика ще мина.
Ако имам крила,
ще избягам от зимата.
Ще избягам от теб.
И от себе си също.
Ще римувам с човек
този, който прегръща ме.
Ти летиш ли, летиш
лесно, като намигване?
Чай от лайка кипи.
Нямам мед. Юг. И никого.
© Деница Гарелова Все права защищены