Сякаш в някой минал мой живот
съм живял в хамачето на паяк,
щом сега извезвам с бавен бод
всяка своя римичка – до края,
мама тъй – на ленено платно,
сякаш че рисуваше картини –
залезът, пламтящ като сено,
дворчето с узрелите смокини,
зимната виелица – и път,
който води нейде из безкрая,
всеки въздъх в мамината гръд
милваше ме – вятърче от Рая, ...