18 февр. 2011 г., 15:35

Игра на шах 

  Поэзия » Любовная
640 0 4

Не е честно да те виня

за своите грешки.

Все едно Нощта и Деня

да играят на шах,

да разменят царици за пешки.

 

Не бива да искам дори

да си ми искрено-верен.

В поредица скучни игри

едно нещо разбрах -

печелиш и губиш доверие.

 

Дори да простя изведнъж

по джентълменски,красиво,

си оставам жена.(Мъжът си е мъж...)

Всеки има различен грях.

Ще оцелее ли живо,

 

чуството, с име Любов?

(Мислехме, че е свята,

че е най-светлият зов...)

(А то било просто страх

да не изгубим играта...)

 

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??