Не е честно да те виня
за своите грешки.
Все едно Нощта и Деня
да играят на шах,
да разменят царици за пешки.
Не бива да искам дори
да си ми искрено-верен.
В поредица скучни игри
едно нещо разбрах -
печелиш и губиш доверие.
Дори да простя изведнъж
по джентълменски,красиво,
си оставам жена.(Мъжът си е мъж...)
Всеки има различен грях.
Ще оцелее ли живо,
чуството, с име Любов?
(Мислехме, че е свята,
че е най-светлият зов...)
(А то било просто страх
да не изгубим играта...)
© Нина Чилиянска Все права защищены
на какви подвизи е способна...!!!