7 нояб. 2012 г., 22:11
Играла съм в тази пиеса,
но беше преди сто лета.
Пак бях дългокоса принцеса,
ти яздеше кон със крила.
Летеше към мене безумен,
забравил за свян и за страх.
Блестяха сребристи доспехи,
а ти просто грееше в тях.
Но после небето се стъмни
и дъжд изведнъж заваля,
посоките станаха стръмни
и трудни за кон със крила. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация