Някой ме спря!
Блъсна се в мен!
Крак ми подложи
доволно втрещен!
Посочи ми с пръст
посоката вярна,
която счете за
най меродавна.
Вдигна тревога...
Заби и камбана...
Да бъда, като всички!
Две мнения няма!
Наложи ми силово
да гледам натам,
където доволен
бе заложил капан.
Превърза очите ми.
Впусна ме в танц.
Проглуши и ушите ми
с преповтарящ каданс.
Да правя и действам
както той ми диктува.
Без мисъл и разум.
Както той съществува...
Без да чувствам любов,
състрадание, съпричастност.
Бил създаден съм просто,
да седя... безучастно...
Да консумирам на воля.
Да затъпявам полека.
Да не търся истина свята,
Тя не принадлежи на човека.
Защото вече е късно...
Заложил съм всичко.
Стените високи
притискат по-силно.
Незащитен и раним
вече нямам си нищо!
Оправданата глупост
не струва паричка!
Предаден от вяра,
живял без надежда
днес човекът умира и
трудно проглежда...
Пътят му свършва
Той такъв го избра!
Хайде, сбогом човеко!
Приключи твойта игра...
© Валя Сотирова Все права защищены