Понеже вече сняг не пада,
ни в късна есен, нито зиме,
щом захлади се, пак ще страдам –
с шейната няма да се снимам.
Не ще да мятам снежни топки
по разни цели най-различни –
по гръб приятелски, по котки
по зъзнещи над преспи птички.
И снежният човек забрави
към моя роден край да идва.
Компания сега той прави
на моята мечта игрива.
© Диана Фъртунова Все права защищены