noob_saibot (Ахасфер)
12 5
28 окт. 2008 г., 08:55

Игривият вятър 

  Поэзия » Другая
660 0 2
 

 

Вятърът реши

            да ме развесели

започна той играта

неуморима

разклати

дървесата

със сила

необозрима

листа към мене

            захвърчаха

птичи гласове

от нейде избуяха.

 

Листата падаха пред мен

в плен

на таз утеха

разнолика

вятърът към мен извика

и прати той на час

в захлас

гласове

незнайни

отдалече

съкровенни тайни

и след мене се затече

            и рече: „Защо тъй намусен

си ти? Я кажи на мене

            магьосникът изкусен

какво те мъчи разкажи?"

            Аз не отговорих

устата не отворих

със страх

да не изхвърчат

мислите

и да попаднат в прах

да се озоват

сред бистрите

простори на тоз безкраен океан

син с бели участъци

но виждам аз, че пак съм сам

и тихо продължавам

            по проклетия си път.

© Ахасфер Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??