Ето, че писмото вече е към края,
но адреса твой все още го не зная...
Имаш ли си там имение и къща,
дето уморена вечер се завръщаш.
Пращам ти го, мила, с вятъра Крилатко,
срещам го по пътя всеки ден за кратко...
Той ми е приятел... и ще те намери,
лесно преминава през вселенски двери.
Дето да ме срещне – все ме поздравява.
Всички новини за теб ми препредава.
Седна ли на пейка – там покрай реката,
нежно ме прегръща, гали по косата. ...