Ето ме днес – наивен Икар,
а долу пристъпва жена.
Не вярвам, че толкова съм стар,
щом се люшка сърцето - везна.
Надолу криле ще разбия,
нагоре - оставам Икар
Завихрен съм във фуния.
Разбивам се в остър чукар.
С криле. Без криле. Остарях!
Жена с очи ми дава знак.
И трепвам с криле за сетен мах.
… Но как да литна? Кажете как?
© Мимо Николов Все права защищены