9 нояб. 2011 г., 20:39

Иконното лице на мама 

  Поэзия
838 0 15
-----
Не сме я канили! Но тя, смъртта, нахълта
в дома ни и в душите ни със взлом!
Най-милите ни хора взе и ги нагълта,
след туй се врътна на пета, кръгом...
Но ти остана нежна, бяла, хубава,
пропъдила среднощния кахър.
И учиш ме в живота да съм влюбена,
да виждам слънце в облачния кър.
Очите ти са топли обещания!
Дори не зная спиш ли през нощта,
или на монолози пак с баща ми ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Все права защищены

Предложения
: ??:??