Синьо.цвете (Мая Нарлиева)
111 2732
20 окт. 2019 г., 08:04  

Илач за разпнати ръце 

  Поэзия
1659 20 21

Като бръснач наточеният вятър,
ръцете ми безмилостно прониза.
А мислех да пришпоря необята,
наметнала копривената риза.

 

Протягах ги за полет срещу юга,
за равновесие или прегръдка,
но вятърът ги разпна. И без друго
все питам за посока към отвъдното.

 

Компасът ми безсрочно ме изгуби,
а нямам и ръце да ви прегърна...

Пресипнала, безсмислена и груба,
износвам обич в сухото си гърло.

 

Все още чувам пулса на земята,
препъва ме повехналата паша,
но виждам – мъжделее и премята
едната същност руслото си прашно.

 

Не е далеч – оттатък хоризонта,
сърце е нужно, за да го прекрача.
Ще продължа по кривата изконна
да търся за ръцете си илача.

© Мая Нарлиева Все права защищены

Свързани произведения
Отвесно
Синьо.цвете (Мая Нарлиева) Синьо.цвете
Поэзия
/ Посветено на майките, загубили своите рожби/
Oт памтивек метях след ветровете,
но двор, метла и скромен завет имах.
От толкова случайности несретни,
ръцете ми скова насрещна зима. ...
  1950  24  41 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • 5 петолъчки и директно в " Любими " !!!
  • Албенка, на теб също благодаря от сърце!
  • Силно въздействащо!... Защото е искрено, от дълбините на душата... Великолепна образност!Поздравявам те и те прегръщам, Майче!
  • Мари, всяка прегръдка е топлинка...
    Благодаря ти!
  • Цветенце Синьо, прегръщам те заедно с мъката ти, която трудно износваш
    " в сухото си гърло"... Лекарството за всички ръце на света е прегръдката.
    Слагам прекрасното ти стихотворение в
    " Любими"!
  • Благодаря ти, Ники!
  • Много силен стих, типично в твоята стилистика!
    Стреляш право в целта!
    Поздрави Синьо Цвете!
    Този стих се чете и се мълчи!
  • Прегръщам ви и аз!
  • Тук вече всичко е казано, аз мога само само да замълча. Прегръдки, Мая!
  • В послеписа на болката човек губи смисъл и му се иска да може да е птица, за да преодолее чертата, която свързва небето и земята - хоризонта. Само, че колкото и да лети към него, толкова по-далечен му се струва. Човекът е твърде земен. Има нозе, с които да стъпва здраво на земята и ръце, с които да оставя следи. Чертата преминават само ангелите, остава ни да вярваме, че там те са щастливи... А ние да вървим, стъпили здраво и да оставяме следи с ръцете си... Там някъде е смисълът... колкото и безсмислено да ни се струва, вперили поглед към място, което все още не ни е отредено.
    Прегръщам те!*
  • В някои моменти розовите очила не помагат...
    Имайте смисъл!
  • Чудесно написано! Изваяно с тъга...
  • Щурче! LY!
  • 😿😿😿
  • Когато разтворим ръце за прегръдка... И не срещнем подобно желание за взамност: вече сме разпнати!
    Поздравления, Синьо цвете!
  • Интересен стих със своята тематика и образност.
    Поздрав!
  • Много силен и изстрадан стих!
  • Момичета...!
    Благодаря за топлите думи.
  • Великолепие си сътворила, добре че умееш да ни прегръщаш със сърцето си! 🌟
  • "... Ще продължа по кривата изконна, да търся за ръцете си илача" Сила е, когато търсиш брод в зимата на скръбта и износваш "обич в сухото си гърло". Твърдост, обич и болка събрани в докосваща, откровена поезия. Без клишета, до дъно изстрадана.
  • Много ми хареса
Предложения
: ??:??