14 июн. 2020 г., 00:34

Припомняне 

  Поэзия » Философская, Другая
713 0 1
Усещам и чуждата болка
в смълчаните детски очи.
Безсилие, дебнещо в ъгъла.
Тревога и сухи сълзи.
И плашещ с безмълвие крясък,
неистова, силна любов,
затворена в тъжна прегръдка...
Отправен в тъмното зов.
Внимание, потънало в бездната
на откровено ненужни неща.
Изгубваме миг съвършенство...
И ние били сме деца...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Все права защищены

Предложения
: ??:??