29 июл. 2018 г., 11:01  

Илюзиите на младостта 

  Поэзия » Другая
438 4 5

Щом младост има – розово се вижда,

гори разпалено въображение.

В невинните души вълни прииждат

с желание и радостно вълнение.

 

На тях приляга им безгрижност дива

и лекомисленост чак без предел.

Всяка секунда искрицата жива,

въздига ги с крилете на орел.

 

Високо те се реят и се смеят,

дори морето им е до колене.

И мислят си, че лесно ще успеят,

да подредят живота без проблеми.

 

А някак със годините обаче,

си идва отрезвяването мощно.

От безразсъдство често някой плаче,

а настоящето си е тревожно.

 

Ала такова е за всички други –

от памтивека страдал е човека.

И щом не си в години вече луди,

започва приземяване полека.

 

Но нека огорчението днешно,

не бъде спътника ти във живота.

Любов открий и дело тъй успешно –
отдай им се докрай и със охота.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодарско, Роби! Желая ти здраве и вдъхновение!
  • Присъединявам се към положителната оценка на коментиралите!...Браво, Данаиле!...
  • Благодаря ви, Албена, Владо, Ели! Пуста младост........ Поздрави от мен!
  • Добре поднесена мъдрост за живота и младостта!
    Харесах и оцених, Данаиле.
  • Проверена житейска мъдрост откривам в стиха ти, Данаиле!А последният куплет е чудесен съвет, който споделям напълно! Поздравления!
Предложения
: ??:??