Илюзията в мрака

Аз и ти – там под звездите,
на лунна светлина,
погледите си играят,
забавянето ме убива,
няма граници...
Душите са слепи,
когато щастието е толкова близо.
Ти и аз – ореол от звезди,
ангелите ще ни отнесат,
само затвори очи
и не питай, нека всичко бъде твое,
душата ми за теб сега живее.
Ти и аз – илюзията в мрака,
небето се разтваря,
политаме с вятъра,
толкова щастливи...
Кой се смее?
Весели нотки летят в мъглата,
виждам светлина... танцуващи звезди.
Викат ни при тях
в този късен час... с мене остани.
Нека се качим в шепите на любовта
и обичай ме ти със затворени очи...
само аз и Ти...