3 февр. 2025 г., 01:29  

Имаш 

  Поэзия
115 5 10

Имаш болка, която не стихва.

Имаш болка, която гори.

После сълзи, които напират...

И тогава, знам, се мълчи.

 

Имаш ярост, която погубва.

Имаш гняв, който руши.

И когато във тях се изгубиш,

потърпевшият пак ще си ти.

 

Имаш обич, която не стига.

Имаш мисли, които кънтят.

А животът, тежка верига,

пак те дърпа назад...

и назад.

 

 

https://youtu.be/t-w_KSB2dmg?si=pp-jVX-vXtXCEg0q

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Съгласна съм с всичко написано от теб, Пепи. И аз съм на същото мнение. Никога не знаеш до къде може да те доведе страданието. Или изплуваш, или се давиш и повличаш най-близките ти.
  • Петя - убивайки децата си, тя се е самоубивала чрез тях. "Самоубийството чрез най-близкото". Подобен случай имаше в Пловдив: в безизходицата, в която се е чувствал, разстрелва децата и жена си и себе си. Такива хора действат с мисълта, че ги освобождават заедно със себе си от този невъзможен живот. И тя се е опитала да се самоубие. За нея мислех като коментирах. За мен при тази жена има много силен отпечатък и войната.
  • Състоянието на агония наистина се коментира трудно, Стойчо. Причината да напиша това е последния случай на майката, която уби децата си. Човешкият мозък е необятна Вселена и никога не знаеш къде, кога и какво ще се случи в него.
    Пепи, и аз мисля че човек може да трансформира гневът и да намери изход. Аз самата съм била в това положение и някак се справих. Но някои хора сякаш не искат или не могат. Знам ли....никого не обвинявам. Само размишлявам.
  • Болката не минава, но гневът в какво ще трансформира човек, сам избира. Някои намират освобождение в отмъщението, други пренасочват в други насоки. Но понякога сме толкова обсебени, че виждаме само едно решение.
    Много ми хареса стихът!
  • Трудно ми е да коментирам състояние на агония.
    Може би всеки търси изход от кръговете на такива тежки битки...
    Но не всеки и всякога успява да преодолее кошмарите си.
    Поздравления за описанието и клиничната картина, която си сътворила,Петя_Ап!
  • Колко ли болка и гняв може да събира един човек, докато накрая не се предаде? Вероятно при всеки е различно. Понякога няма надежда... Благодаря, че сте усетили.
  • Страхотна песен си сътворила
  • Съгласен.
    Поздравявам те.
  • Много е силно, Петя!
  • Уникално е! Но потърпевшия, е по-свободен от палача.
Предложения
: ??:??