Има дни, във които съм есен,
лягам в празни, студени гнезда,
няма кой да даде тон за песен
и щурецът загубил гласа.
Има дни, във които съм зима,
заледени са всички мечти,
към сърцето ни път, ни пъртина,
радостта във летаргия спи.
Има дни, във които съм пролет,
дирижирам на птичи ята,
прекроявам крилата за полет,
резервирам щастливи места.
Има дни, във които съм лято
и бера с пълни шепи небе,
имам синьо за всички познати,
а за тебе откраднах море.
© Ивон Все права защищены