(на Тео)
има думи такива
с които аз мога
цялата песен
на своя живот
да изпиша
в набъбнали рими
с безконечната
светла любов...
от които
вселената
пали звездите
и реките текат
все напред
и полетата
с цъфнали
алени макове
се събират
в букет
от куплет
на картина
несложена в рамка
изрисувана
с пъстри треви...
тези думи
изпращам
по вятъра
на любящите хора
с добрите очи...
има думи
те бликат
от извори
на дълбоките
мои недра
но и едничка
сега ще ми стигне
от сърцето си
да благодаря...
© Евгения Тодорова Все права защищены