Със шепа обещания за вечност
прилъгах спомена за теб
в безлюдното гнездо на самотата си...
Прегърнал тишината -
дочувах мислите ти
в оня шепот на парижки вятър
сред клоните на неразцъфнала любов...
И само делникът намръщен
рисуваше с шаблони
безпътици и лебеди,
приличащи на бели лешояди,
а есенният хоризонт, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация