alex_skot (Александра Сергеевна)
47 75
3 февр. 2008 г., 07:55

Има спасение 

  Поэзия » Философская
960 0 6

                                             До Якоруда...

                                             комуна на наркомани.

                                             Зима. Сняг е нападал.

                                             От толкова много искряща

                                             белота...

                                             очите болят.

                                             Мир. Тишина.

                                             А душите се мятат в тъмна вода.

                                             Мрак. Пустота.

                                             Объркани търсят изход,

                                             брод, светлина...

                                             Забързани не отминавайте,

                                             тук прокажени няма!

                                             Това са вашите деца

                                             и имат нужда само

                                             от протегната ръка.

                                             А снегът под стъпките скрипти,

                                             пътят е стръмен и тесен.

                                             И снегът сякаш шепти, шепти:

                                             "Има надежда, има спасение!" 

                                            

© Александра Сергеевна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления за гражданската позиция!
  • Нищо общо с бездуховност ,атеизъм и егоизъм-пробвай безодговорно, смърдящо,изгнило общество.
  • "А душите се мятат в тъмна вода.
    Мрак. Пустота.
    Объркани търсят изход,
    брод, светлина...
    ...
    И снегът сякаш шепти, шепти:
    "Има надежда, има спасение!"
    Силен стих! Благороден апел! Поздравления за идеята и за съпричастността!
  • Дано перото да достига до повече хора!!!
    На моя приятелка, дъщеря й завърши психология, ходи
    на обмени на опит в Холандия във връзка с борбата
    против наркоманията и мисля, че помага и на някои от комуните.
  • Това стихотворение написах през 2001г. след репортаж по телевизията за първата нарко-комуна в България.Не знам дали тя все още съществува.Страшно е,че не осъзнаваме къде се крие корена на това зло.Наркоманията е само следствие, симптом на една чудовищна болест в нашето общество и тази болест се нарича: бездуховност,атеизъм,егоизъм,отчаяние.Съществува още един вид наркомания без употребата на наркотични вещества.Наркоманията по принцип е пристрастеност в някои случаи към похот,лукс,власт.Но коренът на злото е един и същ!
  • Разбира се,че има надежда,когато се отзовем на зова за помощ.Засегнала си широк обществен проблем,на който трябва да се обръща внимание винаги.Поздрав за силния стих!
Предложения
: ??:??