Има те,
отвъд тъмата,
отвъд
онази
тиха самота,
в дъха,
на лумналото
лято...
в багрите,
на есента...
Има те,
в косите,
на морските
вълни...
в пясъка
засипал
древните
стени...
... има те,
отвъд тъмата,
отвъд
онази
тиха самота -
в брега,
на слънчевия
вятър.
В синьото
на утринта
Посветено
© Милко Кънчев Все права защищены