тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
4 сент. 2008 г., 16:12

Има взор... 

  Поэзия » Философская
700 0 10
Взирам се унило, безпрозоречно
празно, неподвижно уморено.
Знам, че има нейде взор далечен
към душите, зейнал неизмерно.
Сякаш е добавка към декора,
с вик на бъдещо пророчество,
сякаш с мъдър глас ме провокира,
в своя път по улица еднопосочна.
С взор на Моисей глъбинно пропадам,
тръгвам на поход - дълъг път избрала.
С цел мечтана - сияйно сияйна
или самоунищожителна - като на Ада.
По път равновесен и благоверен,
взор Орфеев със музика ме изведе,
по път с любов и добродетелност,
както Евридика - от Преизподнята.

© Мариола Томова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??