SimeonAngelov (Симеон Ангелов)
96 41
5 июл. 2017 г., 22:16  

Имах 

  Поэзия » Строгие формы
543 1 4

 ИМАХ

 

Аз имах за тебе безкрай от небе,

но ти не поиска да вземеш от нищо

и с глуха самотност в горещи ръце

опитах да паля семейно огнище.

 

Аз имах в душата любов – огън див,

разпалващ на чувствата страстната клада,

но ти изгаси го със поглед ревнив,

покри го със пепел и скръб, без пощада.

 

Аз имах за тебе живот и съдба,

но ти не поиска да тръгнеш до мене.

Вървя – бледа сянка без глас и следа –

по друми, от тъжни сълзѝ напоени.

 

Аз имах..., но вече покрити са с прах

и чувства, и думи, навяващи грях!

 

 

© Симеон Ангелов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разбира се. Това е моментно състояние на лирическия герой, който не винаги се отъждествява с автора. Много държа на оценката ви/ аргументирана/ по отношение на качеството на произведението, като такова, а не на съдържанието.
  • Тъжно! Мисля, че щом си имал за тази, ще имапш и за друга. Няма начин да не се почви някоя, заради кочто изворът ти да не оживее! Сигурна съм! Просто, пусни тази да си иде.
  • Изповядана болка...
  • Много тъжно и искрено казано.Хубав стих. Поздрав!
Предложения
: ??:??