Раждах се в плътта ти, във зениците.
Азбучно след всяка „смърт” възкръсвах.
Докосвах земята, пикирайки с птиците,
облечена безсрамно в пръстите ти.
Силата, че бях избрана. Знанието,
любовта ни всепоглъщаща и стръмна.
Аз бях ти и ти бе аз – в съзнанието…
Всичко имах, можех да си тръгна.
Рано е, но свършва моята мисия,
а как не искам нищо да изгубя!
Сълзи напират, разгадали смисъла.
В съня си имах те и бяхме влюбени…