Имало едно време разделно,
в което всеки живеел отделно.
Някои се сещали Бога да молят,
когато останели боси и голи.
Други увивали в телени мрежи
своите чувства, мечти и стремежи;
копнеели скришно да бъдат разбрани,
в заплахи и цензура докрай омотани.
Трети пък търсели лесно спасение,
потъвайки бавно във сладко забвение.
На четвърти в палатите ставало тясно,
защото в сърцата им нямало място. ...